За познаващите района на Ихтиманската Средна гора със сигурност едно от интересните за посещение населени места е село Петрич. Намиращо се в западната част на страната, то не бива да се бърка с града със същото име, много близо до границата с Гърция. Едновременно с това в града има и голямо казино, считано за едно от най-големите на Балканския п-ов. Община Златица административно отговоря за селото, отстоящо от столицата на малко повече от 60 км. Вливайки се една в друга, в селото текат общо пет на брой реки и това е вероятно причина за името на мястото. Най-голямата и известна от тях е река Тополница. Има обаче още една съществена разлика между града и селото с еднакви имена и тя е съществена. Селото се произнася с ударение на последната сричка, докато за града най-силно звучи първата. През 60-те години закратко селото е кръстено Средногорец, а често е бъркано и с друго място – Петърч.
Второто българско царство е първата по-ясно и подробно изследвана епоха и благодарение на това са открити останки от нея на територията на Петрич. През шестнадесети век и по-точно в началните години от това столетие тук живеят поне 83 домакинства, изповядващи християнската религия. Също така има документални свидетелства за девет овдовели фамилии и за шест християни, които не са сключили брак. Благодарение на данъчното облагане от страна на османската империя може да се види и точният приход на селото за посочения период. Основно се правят налози върху продукти като ечемик, пшеница, коноп. От животните пък се облагат свинете. Дали селото е от типа тимарско или не не може да се твърди със сигурност въпреки наличието на един османски опис от 1530-та година. Сто и десет години по-късно отново срещаме името на селото в османски документи, а преди това за него се дава характеристика като страшно и оградено място. Въпросните данни от 1640-та са достъпни до нас пак поради събирането на данък от империята – така нареченото джизие. Седемнадесетото столетие се свързва по думите на изследователя Петър Карапетров със съществуването на местността Селището, която спрямо днешното положение на селото е около два км на юг.
В село Петрич именно е спечелена единствената битка на водената от Бенковски Хвъркова чета по време на Априлското въстание. Смолско и Каменица са други две села, чиито жители активно се включват на страната на въстаниците и с общи и задружни усилия успяват да отблъснат отряда на башибозуците. Това паметно събитие се разиграва на 23-ти април. Впоследствие се налага четата да се изтегли до връх Еледжик, а селото така и не успява да бъде спасено от османските набези. Живота си губят 172-ма смели мъже, десетки са пленени. По този повод всяка година се прави тържествена заря проверка в центъра на селото до издигнатия монумент за загиналите. Той е във формата на отрязана камбана от олово. Именно оловният материал е служел за отливане на куршуми за вдигналите се на борба българи. Дори Левски попада тук при организирането на таен комитет. Укрива се от хайка на заптиета и скачайки в река Тополница, се измъква невредим.
